.

ШОФЬОРЪТ

от Дидо Бенев - dido-benev
корица
Рейтинг:
0.00/10 от 0 глас(а)

На спирката чакат хора. Различни по етнос, възраст, пол, образование, интелект и положение. Те всички чакат своя автобус, което ги обединява и прави едно цяло. Да, те всички чакат, но той така и не идва, но все пак ще дойде. Разбира се, те са търпеливи и щом са дошли на тази спирка с едното намерение да тръгне всеки от тях по задачите си – ще чакат. В края на краищата затова са хора. И автобусът затуй е автобус, за да не идва навреме. Той или е зависим от пътната обстановка, или от времето, или от самия шофьор. Но най-вече от него. Щом дори и да е лош, минава винаги за много добър. Оттук и превъзходството му! Понеже той пò може без автобуса, но автобуса без шофьор не може. Затова автобусите без шофьор са загубени! – като жалки отломки, забравени от Бога. Ала друг е въпросът, ако те се движеха на автопилот. Тогава сигурно щяха да бъдат по-бързи и по-точни. И хората не биха излизали от кожата си. Фантазията понякога измества реалността. Но стига вече!...

 

Ето че най-после този автобус идва и хората спокойно могат да си отдъхнат от натрупаното напрежение. Те всички са измъчено-щастливи и вече бавно се качват и заемат своите места. (А тези, които не могат да си намерят, остават прави.) После за броени минути той тръгва и всички се отправят към своя трудов пост, виждайки смисъла.

 

Обстановката в автобуса е вече друга. Шофьорът е пуснал необходимата музика, която действа успокояващо и ги кара да заспят. (Те и без това са изморени от дългото чакане.) А дори и тези, стоящи прави, започват някак си  да се унасят, чувствайки се седнали. Като в приказките! Шофьорът обаче, пеейки някаква песничка – започва все повече да усилва скоростта, щом пътят е равен и няма движение.

 

Ала ето че след малко този път свършва и започва баир надолу. И учудващо шофьорът (все така, пеейки си) увеличава скоростта, която от осемдесет километра става на деветдесет и от деветдесет става на сто, и от сто до не знам си колко… Не, това е нещо опасно, нещо небивало!... Това е нещо пораждащо само въпроса: кому е нужна тази скорост? Кому? –Може би да навакса изгубеното време (затова, че е тръгнал по-късно) – и ако е така, защо не на равен път и в допустимата за автобуса скорост? Защо? Не, това направо е безумие! Ама истинско! Но най-лошото е, че никой от пътниците не може да се опълчи. Никой! Те всички са тъй замаяни, сякаш живеят в друг свят. Не, това са последните възможности на автобуса. Последните! И тъкмо затуй той продължава с бясна скорост – докато в един момент, в един фатален момент, шофьорът незнайно защо?... – натиска рязко спирачката при скорост, напълно неизмерима… и става нещо страшно и неописуемо!...

 

При рязката промяна на скоростта доста от пътниците си разбиват главите – я в седалките, я в прозорците, я в дръжките. А тези, които са били прави, буквално се натръшкват на камара и биват смазани. Всички – от състояние на пълна безопасност – в състояние на пълна безпомощност! Само за секунди! След това шофьорът отпуска педала на спирачката и поема със скорост по-нормална, и постепенно излиза на равен път.

 

А от целия този батак се виждат здрави само няколко човека. И само дето са здрави! Те са толкова уплашени, че изобщо нямат сили за нищо. За разлика от шофьора, който не само че е с бодър дух (и може би лека рана по главата и охлузване по колената), но и който с нови сили продължава своя път, без да спира, гонейки разписание.

 

Иначе няма да бъде шофьор. Ще бъде пътник. Но той не би и могъл, щом е роден да бъде шофьор, знаещ много добре, че само на шофьорите им е дадено свише при такива случаи да остават почти невредими. Само на тях!

 

И може би човек трябва да е такъв, за да разбере – защо именно той е натиснал така рязко спирачка при такава изумителна скорост? Защо? Може би е имало препятствие по пътя (бил е повреден, минавали са хора или кола) – или може би затуй, че автобусът е бил прекалено пълен, трудно управляем и за миг шофьорът е изгубил равновесие и е можел да отиде в канавката…

 

А НАЙ-ДОБРЕ СЕ КАРАТ ПОЛУПРАЗНИ АВТОБУСИ.

 

Рецензия:

Диана Димих

КАМЕНИСТА ТЕРИТОРИЯ

Особен е почеркът на Дилян Бенев в прозаичната му книга „Обсебване”. Смесица от сексуално, социално и философско и в сюжета, и в оценките. На места е олекотено, другаде е засилено саркастичното отношение, но не всякога стрелите на автора са насочени към заслужаващи внимание явления. Съществуват интересни стилови попадения, тук-таме афористични и запомнящи се. Моралистичните оценки с подчертаните в едър шрифт фрази извеждат на по-високо ниво текста, свързвайки го с традицията. Общото звучене е като картина на наивист, с чистотата на поривите и закодирания по-дълбок смисъл, който обаче не винаги е налице. Някъде авторът би могъл още повече да изостри гледната си точка на Съдник.

Наистина разказите на Дилян Бенев са объркващи, не може да им се даде категорична оценка. И това идва от необичайния му подход и вглеждане в познати неща от ежедневието, които героят-разказвач не може и не иска да приеме. Хем воюва с тази битова и социална привичност, хем недостатъчно я осмива. Ако авторът бе направил за посмешище отвратителните за него явления, те биха станали жалки и отвратителни и за читателя. Чрез смеха можеше да ги срине по-успешно. В случая не му достига силата на изобличителната ирония. Много повече би помогнала хиперболата, не равното делнично описание.

Силната страна на Дилян Бенев е естествено звучащият диалог. Тази своя дарба да напипва разговорния стил авторът трябва да използва с пълна сила ЗА СБЛЪСЪКА МЕЖДУ ПОЗИЦИИТЕ НА ГЕРОИТЕ, не само за развиване на сюжета. Дано опита перото си и в драматургията...

Очаквам тази книга да бъде пореден етап в творчеството на автора. Краткият разказ е камениста територия. Дилян Бенев я копае упорито, засява я с добро семе. И ако я полива дори в безводие с моженето си да дълбае очевидното и да изравя от него извора на неочакваното, тя ще му се отплати с богата реколта.

Няма публикации за тази статия!

Няма въведени коментари!
amg-desen