Открай време хората свързват понятието почивка или "време за себе си" с идиличната картина, която изграждат камината, тихо сипещият се сняг или пък дъждецът, който почуква ритмично по перваза - всичко това разбира се е допълнено от чаша първокласно вино или друга напитка с висок градус според вкуса на читателя. Чудно защо "лошото" време предизвиква по-големи симпатии у книгоманите от греещото слънце...или поне у повечето книгомани, за да не се засегнат най-запалените книжни "плъхове", за които времето, че и мястото нямат значение.
Честно казано вярно е, че не е особено приятно да четеш на плажа, когато около теб хвърчат деца и хвърлят пясък навсякъде - тъкмо си се пренесъл в Средновековието и си в центъра на разследване на загадъчна мистерия и някой грубо те върне в действителността с вкус на пясък - пфу...тоя пясък имал наистина гаден вкус.
Но пък веднага се сещам за хубава полянка, дебела сянка, мирис на природа и интересно заглавие, което те поглъща изцяло между измамно дружелюбните си корици в пастелни тонове;) ..и изведнъж...я, мравчици ме лазят, ветрецът се усилва, хм..май ще завали...ех, пак ме прекъснаха на най-интересното...
Май на закрито ми е най-добре, даже да я няма камината, да не се сипе снежец или пък дъждец...за допълнението в стъклена чаша няма ограничение, все ще върви без претенции. Изключвам всички телефони, телевизори, други бучащи и разсейващи техники и се надявам да не звънне някой на вратата - без значение коя врата - на дома, на хотелската стая, на бунгалото или изобщо където се намирам и се опитвам да си открадна малко време насаме с непрочетената ми книжка.
Шшшт, чета, сега е най-интересното...само на мен ли ми се иска да завали?;)
