.

Стихия

от Dimitrova - kitke
корица
Рейтинг:
0.00/10 от 0 глас(а)

Ако се повдигна на пръсти, почти ще мога да видя през малкото прозорче, тип корабно, заплющалата стихия навън. Капките се пльосват някак сърдито по стъклото и бързо се сливат в широка вадичка по острия край на прозореца. В малкото кафене няколко съселяни коментират дъжда, сушата допреди малко и местната управа. Ламариненият покрив отмерва сърцето на бурята и ми напомня смътно позната мелодия. Носът ми е почти залепен за прозорчето, което, като криво огледало, отразява селския път, божура в отсрещния двор като голямо червено сърце. Клати го, клати го вятърът, уж голямо, а всеки момент ще се прекърши, аха да падне и да се разбие на хиляди листенца. Порой. Няколко капки се отцеждат от къдриците над ухото ми , плъзват по него и мокра тръпка пролазва през мен. Очите ми потъват във вадата и ме пренасят на един таван, един следобед, в една друга буря. Прозорецът пак барабанеше, Куин ридаеха в душите ни – МАМААА!, тръпчив дим от трева, две бири на половина, мирис на страст, четири очи, вперени в облаците, пъплещи над върховете на съседните покриви. Ръцете ти бавно се спускаха от врата ми към кръста и пак наобратно, като онзи бял облак там, сякаш ангелски чист и пухкав, невинно плуващ покрай черния мрак над него. Ослепителна мълния сякаш го прекършва на две. Трясък и грохот, обсебващ сетивата ни. За миг те виждам в негатив... очите ми срещат твоите, лицата ни се изпъват в ритъма на бурята, зениците се разширяват... и после... заподскачат онези ледени топчета, сякаш да припомнят за отдавна отишлата  си зима.

 

Някой бутна вратата и аз отскочих назад, за да спася носа си. “Добър дъжд е този, ама дано не го обърне на град! Ще ни напои изсъхналата земя, па може и да спасим нещо..." Бай Данчо влезна набързо, каза, каквото каза и седна на първата маса. Там си сядаше всеки следобед. “Дай си ми кафето, Емо!” – него и бурята не му мени ритъма. Не прескача като мислите ми...

 

“Да направим кафе, мило! Черно, с по един Феникс! А?!” Бялото облаче, като че ли се стопило в ледената пяна и след него остава тънка диря като дима на цигарата ни. Само месец и ще се разделим. Казармата беше досадно задължение за теб, досадно изпитание за мен и досадно тровеше цялото ни лято. Държиш цигарата по особено чаровен начин. Само с палец и показалец, като щипка, лапаш филтъра и засмукваш с такава наслада, че ми се приисква да съм на нейното място. После подаваш на мен, докато бавно изпразваш дробовете си със същата оная наслада. Очите ти са толкова сини - като небето изведнъж изкъпано в августовския дъжд и сякаш ме молят да обещая, че пак ще сме тук след година, ще слушаме Фреди Меркюри, дъждът ще пее за хубави обещания. А как знаех, че няма да е!

 

Дъждобранът покриваше чак челото и очите ми се криеха в сумрака на кафенето. Усещах погледа ти, впит в тила ми -  как опипва, как проси да разпознае любимата фигура, познатите извивки, обичните овали. “Тя ли е?!” Въпросът ме удряше като чук между плешките. Проклет Дъжд!

 

Кой дявол ме бутна да дойда точно тук, точно сега, на този язовир, в тази буря, която ме вкара в проклетото кафене със същите герои, на същите места, десет  години по късно...?!

 

- Е, момче, какво е бебето?! Момче или момиче? - Бай Данчо се врътна назад и видях образа ти, обърнат в зениците му.

 

- ЪЪЪ! Момиче, момиче този път, бае. – Катерина! – 3 кила и сто мома!

 

Гласът ти ме жегна под лъжичката и за миг спря дъха ми. Искам да се втурна навън, да измия вината си, да забравя слабостта си и да се откъсна от лепкавия поглед на сините ти очи. Можех ли пак?! Единият винаги обича повече!

 

Кажи ми , кажи ми го! - шепнеха плътните ти устни при всеки тласък на тялото ти пронизващ душата ми, зашиващ обещание за вярност, за обич за бъдеще.

 

Да!- прежуряха очите ми, докато вълната на щастие идваше на талази отвътре навън и можех да обещая всичко завинаги, но само в онзи миг. “Шоуто трябва да продължи!” – припяваха Куин, докато очите ми потъваха в твоето синьо и го топяха като черни въглени.

 

Обърнах се, пристъпих към мястото до теб. Качулката на дъждобрана се плъзна назад, очите ми потънаха в твоето синьо и засъскаха като полята жарава в очакване на присъда. Единият винаги обича повече!

Няма публикации за тази статия!

Няма въведени коментари!
amg-desen