Душата ми е като бели листи,
Да пишеш върху нея почна ти ...
И писа .. мачка .. къса листи,
но нищо от написаното не изтри.
Да пишеш върху мене бях ти позволила,
написа болката .. тъгата .. любовта.
Защо сега ме късаш? - Нима не знаеш...
че мен дълбоко ще ме заболи.
И мина доста време от тогава,
когато на парчета ме разкъса ти.
И уж забравих те напълно вече,
но писаното доживот личи.
12:08/27.05.2011
Много силно и въздействащо.