Вашето творчество
поезия:
проза:
- А
- Б
- В
- Г
- Д
- Е
- Ж
- З
- И
- Й
- К
- Л
- М
- Н
- О
- П
- Р
- С
- Т
- У
- Ф
- Х
- Ц
- Ч
- Ш
- Щ
- Ъ
- Ю
- Я
ПОСЛЕДНИ ОТ ВАШЕТО ТВОРЧЕСТВО
Сипи две чаши огън,
за да запалим душите си.
Още две налей,
за да запалим сърцата си.
По две наливай,
за да поддържаме пламъка.
Угасим ли го,
ще замръзнем и двамата.
Сипи две чаши огън,
но не изтървай бутилката.
Не разливай пожар,
не разклащай мътилката.
Само по две наливай,
за да поддържаме пламъка.
Изтървем ли огъня,
ще изгорим и двамата.
...
Аз влязох със взлом. Задухах. Разхвърлях.
Преместих деня ти, нощта ти погубих,
Засвирих за обич, за страст ти подхвърлях
Заспали инстинкти във тебе събудих.
Вилнях и бушувах. И плаках. И смях се
Разроших завивки, разпалих жарава
Безмилостно нежна, гореща. Не спрях се
Довях ти дъха на зелена морава.
Изстръгнах стенания, ласки, копнежа
Тършувах във твоите тайни килери
Най – старите рани разстлах на манежа
Посипах ги с пепел...Болели, болели!
Аз влязох със взлом!
...
Ако се повдигна на пръсти, почти ще мога да видя през малкото прозорче, тип корабно, заплющалата стихия навън. Капките се пльосват някак сърдито по стъклото и бързо се сливат в широка вадичка по острия край на прозореца. В малкото кафене няколко съселяни коментират дъжда, сушата допреди малко и местната управа. Ламариненият покрив отмерва сърцето на бурята и ми напомня смътно позната мелодия. Носът ми е почти залепен за прозорчето, което, като криво огледало, отразява селския път, божура в от
...
Познавахме се преди време,
но преди години бе това.
Сега дошло е друго време -
да забравим нашите имена .
Обичахме се преди време,
обрекохме се на любов.
Сега дошло е друго време -
всеки да си има нов живот.
Само твоя бях тогава,
сега на друг принадлежа.
Обичахме се до полуда двама,
но бяха други времена ...
Ще си спомняш ти след време,
че твое беше моето сърце.
Ще си спомням аз след време,
че само наше беше синьото небе .
...
Силен гръм разцепи тишината.
- Сузи, Сузи къде си? - чуваше се гласът на Том
.....
О, не Сузи - отвори очи мила!
- Аз не исках ... не! Не исках да те няма ...
- Хайде мила отвори очи, казах това, само защото бях ядосан, но не исках ...
....
Бяха се скарали жестоко и той пожела да я няма, каза го толкова яростно, а тя се разплака и побягна. Сега той коленичеше до нея и ридаеше:
- Хайде Сузи отвори очи, не ме оставяй мила, моля те недей!
Но Сузи лежеше безмълвно .. Беше толкова млада и краси
...
Душата ми е като бели листи,
Да пишеш върху нея почна ти ...
И писа .. мачка .. къса листи,
но нищо от написаното не изтри.
Да пишеш върху мене бях ти позволила,
написа болката .. тъгата .. любовта.
Защо сега ме късаш? - Нима не знаеш...
че мен дълбоко ще ме заболи.
И мина доста време от тогава,
когато на парчета ме разкъса ти.
И уж забравих те напълно вече,
но писаното доживот личи.
...
Ти вечна си, не остаряваш
от тебе по-обична няма
аз знам за мене всичко даваш
затуй с любов ти казвам "Мама".
В ръцете ти покой намирам
в очите, топлина и нежност
край тебе само гравитирам
ти пристан си в таз безбрежност.
С любовта си ме спасяваш
надежда в трудност ти си само
живота си за мене даваш
затуй с любов ти казвам "Мамо".
...
Открай време хората свързват понятието почивка или "време за себе си" с идиличната картина, която изграждат камината, тихо сипещият се сняг или пък дъждецът, който почуква ритмично по перваза - всичко това разбира се е допълнено от чаша първокласно вино или друга напитка с висок градус според вкуса на читателя. Чудно защо "лошото" време предизвиква по-големи симпатии у книгоманите от греещото слънце...или поне у повечето книгомани, за да не се засегнат най-запалените книжни "плъхове", за които в
...
Виновна ли съм или не за чуждото страдание се питам често и отговора търся, но нещо ми се губи и не съм сигурна дали защото не го търся на правилното място или той просто се е скрил, за да не го намеря...дали пък просто не искам да видя очевидното...Казват, че всички на Земята сме един общ организъм и всеки е отговорен за другия, но се чудя колко са останалите оптимисти,които вярват в това и кога за последно са излизали между ХОРАТА?! Толкова злоба и завист, и отчуждение, и настървение има между
...
Пенчо дълго мислил за какво мечтае, нали повечето хора имали мечти, а според някои човек бил толкова голям, колкото били големи мечтите му, та и Пенчо решил, че е време да открие своите. Чудел се, питал се и накрая се сетил, че много обича лятото да пие бира на някое капанче на плажа. - Еврика! - извикал щастливият Пенчо и решил, че трябва да отвори бар на плажа. Нищо претенциозно - няколко маси и дървена колибка със сламен покрив, какво повече му трябва на човек, за да изпие една бира. Едва ли
...
