.

Тамплиерът магьосник

корица
Рейтинг:
0.00/10 от 0 глас(а)
Автор(и): Пол Дохърти
Издателство: Еднорог
Година на издаване: 2010
ISBN: 978-954-365-067-5
Брой страници: 304
Формат: 135/200
Поредица:
Език: български
Тип корица: мека - корична цена: 13.90лв.
Тип литература: Художествена литература
романи
криминални
исторически

Империята на кръстоносците владее Светите земи, а Орденът на Храма ги охранява, но идеализмът, създал ордена, започва да чезне. В Англия се разгаря жестока гражданска война между крал Стивън и Хенри от Анжу, бъдещият Хенри II.

Убийството на Реймон, графа на Триполи, става повод за жестоко клане на мирни граждани. Едмънд дьо Пайен, потомък на основателя на тамплиерския орден, е изпратен да преговаря със Стареца от Планината, главатаря на асасините, които според мълвата са отговорни за убийството на графа. В непристъпното гнездо на асасините тамплиерът научава факти, които разтърсват душевния му мир – в самия орден на рицарите-храмовници се укриват вещици и магьосници, смъртта на граф Реймон вероятно е тяхно дело. Предводителят на вещерското сборище няма да се поколебае пред нищо, дори да си послужи с черна магия, за да отстрани всеки, застанал на пътя му – дори това да е самият крал.

Младият и чистосърдечен тамплиер тръгва по следите на магьосника, за да разгадае мрачните мистерии, които водят от Гроба Господен до Англия, разкъсвана от интриги и кръвопролитни битки за власт...

 

 

Отзиви:

“Магическо съживяване на миналото”

                                               Ню Йорк Таймс

 

 

Откъс:

Вече наближаваха портата, където бяха строени наемниците на граф Реймон, а меките провансалски гласове се смесваха с гърлените диалекти на Швабия. Наблизо дърводелци и ковачи създаваха шумотевица от дрънченето на брадви, чукове и мечове. Писнаха тръби. Дръннаха цимбали. Тимпаните забумтяха в приветствие. Търговците се подредиха по санове, за да посрещнат своя сеньор, а слънцето стигна зенита си в деня, който щеше да рухне и да потъне в убийства и кръвопролития.
Дьо Пайен трепна, когато ято гълъби прелетя ниско край него. Обърна се в седлото си. Беше се появила група свещеници маронити, облечени в тъмнокафяви одежди, със сплетени черни коси, закриващи лицата им. Те носеха прошения за граф Реймон. Владетелят на Триполи им помаха да се приближат. Маронитите забързаха като глутница хрътки, надушила миризмата. Наобиколиха франкския господар и неговия първи рицар, крещейки кръвожадно. Убийци! Графът и оръженосецът му бяха раздалечени един от друг, а придружителите им се втурнаха напред. Дьо Пайен и Майеле обърнаха конете си… ала беше прекалено късно! Нападателите изоставиха преструвките, белите късове пергамент литнаха като пеперуди. Мъжете извадиха дълги, закривени ками, украсени с червени ширити. Остриетата прорязаха въздуха, намушкаха и посякоха графа, незащитен заради обикновените си панталони, туника и мантия, и меки ботуши. Двамата с оръженосеца му нямаха време дори да викнат за помощ, пък какво оставаше да извадят меч или кама. Убийците ги наобиколиха, ножовете разкъсваха и се впиваха, кръвта бликаше от кожата като вино. Камите се вдигаха и спускаха като млатила. Дьо Пайен извади меча си. Майеле, крещейки бойния вик на тамплиерите: "Beauseant! Бъди прославен!", замахна към тълпата и опита да се измъкне. Конете им се втурнаха, подплашени от миризмата на прясна кръв и внезапно избухналото насилие. Графът се свлече върху шията на коня си. Ала ножовете продължиха да прорязват въздуха в проблясващи дъги. Двама от главорезите се отделиха от групата и се насочиха към Дьо Пайен. Тамплиерът пришпори коня си напред и се блъсна в тях, мечът му сечеше и се размахваше, докато рицарят крещеше молитви и проклятия и надаваше бойни викове. Кървавото безумие го покори – песента на острието, чистия звук от сблъсък на метал с метал – още повече убийци го наобикаляха. Графът беше свършен и мъжете нямаха търпение да се присъединят към другарите си и да погубят този омразен тамплиер. Бойната ярост на Дьо Пайен се превърна в червена мъгла. Воинът обърна коня си, копитата на животното ритаха силно и нападателите бързо се пръснаха и изчезнаха в тълпата.
Пазителите на граф Реймон се бяха съвзели от първоначалното стъписване и сега бяха жадни за кръв. Те не преследваха виновните, но също като Майеле въртяха мечове срещу всеки, изпречил се наблизо. Войниците се врязаха в ужасената навалица като палачи, кълцайки, мушкайки и смазвайки с боздуганите, брадвите и мечовете си. Някои от хората наоколо се сбиха с тях, клането се разрасна като демоничен черен облак. Гарнизонът край портата и свирепите наемници нямаха нужда от второ подканяне.
–  Нека гарваните и лешоядите пируват! – изкрещя Майеле, когато налетя на група търговци.
Дьо Пайен, освободил се от бойната жар, сега се оглеждаше с ужас. Труповете на граф Реймон и неговия оръженосец, оцапани с кръв, бяха увити в плащовете им и отнесени. От двете страни на пътя смъртта връхлиташе бързо и внезапно като повей над пясъците. Стрелците от градските стените и портата затъмниха небето и обсипаха бягащата тълпа с градушка от стрели. Проблясваха окървавени до дръжката мечове. Задушените под пясъка плочници се измокриха с кръв, шуртяща от отсечени крайници. Отрязани глави се валяха по земята като мръсни топки от трънаци. Белите стени на постройките се изпъстриха с алени пръски, сякаш се лееше кървав дъжд. Стълбове черен дим се издигнаха към синьото небе. Насилието нахлуваше навътре в града. Хората бягаха и се криеха по къщите и църквите.
Едмънд чу грозен писък, разцепил площада пред портата. Две сирийски девойки се бореха в алчната прегръдка на швабски наемници, чиито двуостри секири лежаха на земята. Мъжете разсъбличаха хлипащите момичета и ги блъскаха насам-натам. Сирийките крещяха, едната посочи окървавен труп на мъж, проснат край тях. Едмънд изрева от гняв. Опита да успокои разбеснелия се жребец, но бе твърде късно. Наемниците се умориха от играта или пък доловиха опасността. Отдръпнаха се настрана, а един от шайката им чевръсто стисна брадвата си и отсече главите на двете девойки. Останалите се извърнаха, за да пресрещнат Дьо Пайен. Тамплиерът рязко дръпна юздите на животното и се втренчи потресен в труповете. Кръвта се изливаше от прерязаните шии, главите, забулени във валма коса, отскачаха и се търкаляха по калдъръма.
Дьо Пайен се извърна отвратен. С изваден меч той пришпори коня си към стъпалата на рушаща се църква със зейнали врати, посрещащи прииждащите хора, покачи се заедно с животното на стълбището и принуди бегълците да се дръпнат настрана. Трепкащият мрак тежеше от аромата на смирна, алое и тамян, тъмнината беше разкъсвана от лумналите факли и свещите, запалени пред иконите и статуите. В далечния край стоеше олтарът, скрит под тежко, тъмно покривало с избродирана сребърна дарохранителница в центъра. Църковният кораб бързо се пълнеше с бягащи от всички вероизповедания.

Няма въведени коментари!

ДРУГИ КНИГИ НА ТОЗИ АВТОР

ДРУГИ КНИГИ НА ТОВА ИЗДАТЕЛСТВО

amg-desen