Knigite.com

Добре дошли в изискания, макар и малко налудничав свят на професор Мориц Мария фон Игелфелд. Това е първата част от трилогията за подвизите и странстванията на забележителния филолог, автор на епохален труд за португалските неправилни глаголи.

„Португалски неправилни глаголи” е посветена на зората на академичната кариера на Фон Игелфелд. В търсене на все по-високи върхове в науката професорът пътува от Италия до Индия, става жертва на хотелиери-ксенофоби, среща светци и фатални зъболекарки и се сблъсква много загадъчни и тъжни страни на живота – като например правилата на тениса, староирландската порнография и неосъществената любов.

Изданието е спонсорирано от Шотландския съвет по изкуствата.

Откъс:

Организационният комитет на Общоиндийския филологически конгрес бе резервирал за Фон Игелфелд стая в старото крило на хотел “Лисабон”. Хотелът беше голям, безразборно дострояван, заобиколен отвсякъде със сенчести веранди. Градините около него бяха пълни с тропически храсти, жасмин, палми и виещи се пътечки, които водеха до усамотени беседки. Фон Игелфелд беше във възторг - въздухът бе пропит от мирис на цветя; небето беше невъобразимо високо и пусто - Европа и присъщата на европейците припряност бяха далеч, далеч отвъд хоризонта. Той седеше на плетения стол, който заемаше по-голямата част от миниатюрния балкон на стаята му и се взираше над полюляващите се върхове на палмите. Какво щастие, че законите на кантовата етика го принудиха да дойде тук!

********

Същата вечер, след като се освежи с чаша сок от манго на голямата веранда, Фон Игелфелд излезе и се озова на пътя пред входа на хотела. Незабавно го наобиколиха хора с червени туники и започнаха да се карат за него - разправията продължи, докато отнякъде се появи мустакат мъж с особено престъпно изражение, който явно успя да се наложи и поведе Фон Игелфелд към караната от него рикша.

- Сега ще ви покажа този прекрасен град - заяви той, докато филологът се настаняваше на малката седалка, покрита с напукана кожа. - Какво предпочитате да видите? Затвора? Библиотеката? Гроба на последния португалски губернатор?

Фон Игелфелд избра библиотеката, която не звучеше толкова обезпокоително, колкото останалите предложения, и те се понесоха с подрусване по пътя, изпреварвайки пешеходци и по-бавни рикши, а страховитият водач на рикшата натискаше енергично звънеца пред всяко възможно препятствие.

Разбира се, библиотеката беше затворена, но това изобщо не смути водача. Той кимна на Фон Игелфелд да го последва и го поведе през градините около библиотеката, докато стигнаха задния вход. Екскурзоводът се озърна, после измъкна отнякъде малка връзка ключове и се зае да изпробва всеки от тях. Фон Игелфелд гледаше слисано как водачът му се кани да влезе с взлом в библиотеката - съзнаваше, че трябва да възрази, но пред такова безочие беше изгубил дар слово. После вратата се отвори и той се остави безпомощно да бъде въведен в прохладните зали на държавната библиотека в Гоа.

Вътре миришеше на влага и мухъл - характерната миризма на занемарени книги.

- Ето че успяхме - обяви шофьорът на рикшата. - Това тук са все стари, много стари книги, пълни с португалска премъдрост. Португалците са ги донесли, после си тръгнали, но оставили книгите тук.

Фон Игелфелд тръгна към един от шкафовете, за да огледа съдържанието му. Взе един голям, подвързан с кожа том, и започна да го прелиства. Хартията беше жълтеникава и се ронеше, но той успя да прочете съвсем ясно заглавието: “Един йезуит в Гоа” от брат Гонсалвиш Перскитес, член на ордена на йезуитите. Остави книгата и взе друга - “Животът на португалските моряци” от Луис Валатар. Тя беше в още по-лошо състояние - подвързията се разпадна в ръцете му, когато се опита да я отвори.

- Хайде да си вървим - заяви припряно водачът му. - Защо да не прескочим до затвора? Там ще ви покажа много по-интересни неща.

******

Оказа се, че затворът е съвсем наблизо, на следващия ъгъл - беше внушителна постройка, наподобяваща крепост. Фон Игелфелд се запита дали водачът му няма да влезе и тук с шперц, но те подминаха входа и завиха зад ъгъла. Водачът му спря, слезе от рикшата и подкани Фон Игелфелд да го последва. Двамата доближиха до едно малко прозорче в стената на затвора.

- Погледнете - посочи водачът му малкия отвор.

Фон Игелфелд надникна и видя от другата страна, отвъд дебелата стена, вътрешността на затвора - голяма зала, на чийто таван се виждаха големи отворени капандури с решетки. Покрай стените имаше пейки, по които бяха насядали много мъже и шиеха съсредоточено и мълчаливо.

- Това е шивашката работилница - прошепна водачът в ухото на Фон Игелфелд. - Опитват се да направят шивачи от тези нехранимайковци, но само си губят времето.

Фон Игелфелд наблюдаваше сцената с внезапно събуден интерес. Видя как някакъв дебел мъж влезе през вратата в дъното на залата, съпровождан от един пазач. Затворниците незабавно спряха да шият и загледаха новодошлия с очакване.

- Това е един от шефовете на затвора - прошепна водачът. - Казва се господин Маджипонди и е много богат, защото продава костюмите, които тези нехранимайковци шият - продава ги на богатите търговци от града. Освен това е прочут убиец.

Фон Игелфелд зяпаше слисан, докато няколко затворници представяха работата си на дебелия шеф. Той кимна и пазачът взе костюмите. После двамата се обърнаха и отново излязоха.

- А кого е убил? - осведоми се Фон Игелфелд.

Шофьорът на рикшата се озърна и отговори:
- Убил е сина на втората жена на брата на жена си.

Говореше малко учудено, сякаш бе очаквал това да е известно на Фон Игелфелд. После допълни:

- Ако португалците бяха още тук, щяха да го застрелят. Сега, когато вече ги няма, никой не екзекутира никого.

Той помълча натъжено няколко минути, после внезапно се оживи и попита:

- А сега да ви покажа ли градската градина?

Фон Игелфелд реши, че това му е достатъчно за една вечер, и изрази желание да се прибере в хотела. Подходът на водача му беше доста нетрадиционен и не му се искаше да си представя какви ли странни аспекти на градската градина би му се наложило да види. Струваше му се, че е далеч по-сигурно да се върне в хотела и да се наслади на покоя в заобикалящите го градини. Смяташе да изпие още един сок от манго, да напише няколко реда на Принцел и Унтерхолцер, и след това да си легне. Градската градина можеше да почака до утре.

Водачът му посрещна с явно нежелание решението да прекратят обиколката, но в крайна сметка се съгласи да го върне в хотела.

- В градската градина стават много интересни неща - каза той нацупено. - Не са за изпускане.

- Сигурен съм, че е така - отвърна Фон Игелфелд. - Само че трябва да пиша писма. - И добави за по-ефектно: - Много писма.

Това като че ли впечатли водача, който кимна в знак на съгласие и подкара рикшата по-енергично отпреди. Фон Игелфелд се облегна назад върху облицованите с напукана червена кожа възглавници и се замисли върху това, което бе видял току-що.