.

Душегубеца

корица
Рейтинг:
0.00/10 от 0 глас(а)
Автор(и): Пол Дохърти
Издателство: Еднорог
Година на издаване: 2010
ISBN: 978-954-365-080-4
Брой страници: 352
Формат: 135/200
Поредица:
Език: български
Тип корица: мека - корична цена: 14.90лв.
Тип литература: Художествена литература
романи
криминални
исторически

Мистичният трилър на Пол Дохърти - един от самостоятелните романи на маестрото на историческите мистерии.

Средновековните предания разказват, че ако магьосник успее да изтръгне сърцето на жертвата си, преди тя да издъхне, магьосникът ще има власт над душата на убития...

Черен маг извършва злодеянията си по пътищата на Англия – кралица Елизабет изпраща по следите му един от най-доверените си хора, но страховитите му умения са събудили интереса и на турския султан, а и цар Иван Грозни търси начин да привлече магьосника на своя страна.


Следите на мага водят към селцето Дънмоу, където живее Ребека Ленъкс, дъщеря на бивш свещеник. Съселяните й се боят от нея и й се присмиват, считат я за прокълната, защото е родена със заешка устна, а се говори, че има и ясновидски способности. Когато в селцето се появява един млад католически свещеник, Ребека като че ли най-сетне намира близък човек. Майкъл явно не се отвращава от дефекта й, но самият той се укрива от преследвачи, които са вече по петите му.
Скоро кървави убийства разтърсват покоя на селцето, някой насочва омразата на обезумелите от страх селяни към набедената за вещица Ребека...


Младият свещеник и Ребека се изправят сами срещу вековно зло. Преследването на черния маг ги отвежда чак в далечна Русия – и те ще трябва да заплатят за победата си над него с непоносимо тежка жертва...

 

Откъс:

– Душегубеца – рече Уолсингам, решавайки да не губи повече време.
Елизабет се размърда в креслото си и главният й шпионин разбра, че е привлякъл вниманието й. Дотук с шегите и закачките.
– Какво за него? – изсъска кралицата.
– Върнал се е в Англия. Знаем го със сигурност.
Елизабет въздъхна.
– Защо?
– Не ни е известно.
– Каква самоличност е приел този път?
Уолсингам се намръщи и продължи да се взира в кралицата изпод тежките си клепачи.
– Най-вероятно нечия чужда…
Кралицата стовари юмрука си върху масата.
– Ще ви помоля да се придържате към онова, което знаете, сър!
– Знаем, че е дошъл от Балтийските земи. Един капитан на кораб от Осло твърди, че го е видял да слиза в Ипсуич. И така, изпратихме в Есекс един от най-добрите си хора – Андрю Кавъндиш.
– И?
– Мъртъв е – прошепна Купър. – Убит от Душегубеца. Открили тялото му в някакъв крайпътен ров край Челмсфорд. Гърлото му било прерязано, а сърцето му – изгребано като с лъжица.
Елизабет пребледня.
– Това ли е всичко? – попита тя.
– Не знаем защо Душегубеца се е върнал в Англия – продължи Купър. – Може да е замислил някое злодеяние, с което да укрепи силите си, а може и да се е запътил към някое съвсем друго място и само временно да се укрива тук.
– И нямате представа къде е, така ли?
– Смятаме, че все още е в Есекс – обади се Уолсингам. – Въпрос на време е да го заловим – той посочи към своя подчинен. – Мастър Купър го преследва неуморно от години.
– Но защо му е било да идва тук? – настоя Елизабет. – Да не би враговете ни да са го привлекли на своя страна?
– Възможно е – отвърна Купър. – Но не е изключено да преследва и някаква своя нечестива цел – той видя въпросителното изражение върху лицето на кралицата и побърза да обясни. – Душегубеца е велик магьосник, ваше величество. Сключил е сделка със Сатаната, в замяна на което е бил надарен с необикновени сили.
Елизабет се облегна в креслото си и се загледа в този странен мъж, който си играеше с някаква отчупила се от дървената маса тресчица. Идеше буря и вятърът блъскаше по сводестите прозорци, разтърсвайки капаците им. Някъде наблизо грачеше гарван.
– Чакаме, мастър Купър.
– Трудно е за вярване – продължи агентът, – но Душегубеца е сключил сделка със силите на мрака. След като убие някого, той изтръгва сърцето му и го принася в жертва на тъмните си господари, за да увеличи мощта си.
– Значи мощта му не е неизчерпаема, така ли? – намеси се Сесил.
– О, не, не е.
– И за да я поддържа, той трябва да убива?
– И то непрекъснато – заяви Купър. – Колкото повече убива, толкова повече нарастват силите му!
– И какви са тези сили? – попита нетърпеливо Елизабет.
– Доколкото знаем, физическите и умствените възможности на Душегубеца стават все по-големи. Студът, гладът и жаждата не му влияят, а издръжливостта му е направо феноменална.
– Същото може да се каже и за някой добре гледан кон! – сопна се Елизабет.
Сесил се изкиска, но Купър не му обърна внимание.
– А може ли един кон да се превърне в хрътка, ваше величество?
Кралицата зяпна от изненада и дори забрави да прикрие почернелите си зъби.
– Шегувате се, нали, мастър Купър?
– Ни най-малко, ваше величество. Макар и за кратко време Душегубеца може да приема образа на своите жертви.
– Как ще го заловите тогава?
– С хитрост, ваше величество. Единствената сигурна следа, с която разполагаме за момента, е обърнатият кръстен знак, изобразен над сърцето му.
– Друго има ли? – попита Елизабет, подпирайки се на масата, за да си върне чувството за реалност и да се отърси от адския кошмар, който й описваха.
– Прозвището „Душегубеца” много точно отразява същността на магьосника – каза Купър, прокарвайки пръст по яката си.
Елизабет забеляза, че и албиносът като Уолсингам е облечен в черно от глава до пети. Изключение правеше единствено бялата риза с висока яка под кожения му жакет.
– Явно Душегубеца се интересува само от определен тип жертви. Предпочита да убива мъже и жени, чиито грехове са ги направили уязвими. Щом ги покоси и изтръгне сърцата им, той не само че може да приеме образа им, но е в състояние и да подчини душите им на волята си.
– Тоест създава нещо като зли духове, така ли?
– Да, ваше величество.
– И какво могат да правят те?
– Всякакви поразии. Могат да съборят някое гърне с масло в огъня, да повредят мост, да разхлабят някой камък, за да падне върху преминаващия отдолу конник, да бутнат полуизгнило дърво върху някого… Списъкът е безкраен.
– Доста неща знаете за този вещер.
Купър се усмихна.
– Възможно ли е той да бъде нает на служба? – попита Елизабет.
– Подозираме – отвърна Уолсингам, – че има доста владетели в Европа, а и извън пределите й, които биха платили прескъпо за услугите му.
– И сред тях може да са и нашите врагове?
– Вие го казахте, ваше величество.
– А този Душегубец може ли да бъде унищожен? – попита Сесил, взирайки се гневно в Уолсингам.
– Не знаем – отвърна главният шпионин на кралицата, – но смятаме, че може. Други също го преследват с тази цел.
– Йезуитите ли?
– Да, изпратили са по петите му свещеника Майкъл Сен Клер.
– Моля? – попита Елизабет.
– Йезуитите не са новост за вас, мадам – озъби се Уолсингам, опитвайки се да наподоби усмивка, а после се намръщи. – Те са отлично организирани и добре обучени католически свещеници. Подчиняват се на главата на ордена си и на папата. Основната им задача е да проповядват срещу нашата реформирана вяра, да я отслабят и в крайна сметка, да я унищожат.
– Да, да, знам всичко за йезуитите! – рязко отвърна Елизабет. – Промъкват се в кралството ми и се крият като плъхове. Обесихме доста от тях и вероятно ще обесим още, но какво общо имат те с този Душегубец?
– Кавъндиш ни изпрати едно писмо… – заяви Уолсингам, хвърляйки един бърз поглед към подчинения си.
– Пратеникът ни се беше натъкнал на дирята на Сен Клер – продължи Купър. – Йезуитът също се придвижва под чужда самоличност и тъй като е свещеник, намира подслон при местните католически семейства. Вероятно използва положението си, за да си набавя сведения за местонахождението на плячката си. Според нас йезуитският орден в Рим го е изпратил по петите на Душегубеца със задачата да го унищожи.
– Значи ако открием Сен Клер – отбеляза Сесил, – той ще ни отведе и до Душегубеца, така ли?
– Освен това ще може да ни каже как да го унищожим – добави Купър.
– Как да го унищожим ли? – потропа по масата Елизабет. – Кой ви каза, че това създание трябва да бъде унищожено, мастър Купър? Е, ако все пак трябва – добави тя бързо, – искам първо да го видя.
– Какво предлагате да сторим? – обърна се Сесил към Уолсингам.
– Мастър Купър ще замине за Есекс утре. Ще носи пълномощно от кралицата, даващо му правото да изпълни волята й във връзка със задачата, която ще му бъде възложена.
Елизабет се съгласи.
– Купър ще тръгне по следите на Сен Клер и на Душегубеца – продължи Уолсингам – и ако има късмет, скоро ще ги намери – главният шпионин на кралицата изцъка с език, опитвайки се да прикрие собствените си съмнения. – Мастър Купър е твърдо решен да залови този магьосник.
– Така да бъде – прошепна Елизабет и посочи към албиноса. – И не забравяйте съдбата на Кавъндиш, мастър Купър! Искам да ми доведете този Душегубец или мъртъв, или окован във вериги!

Превод от английски език: Борислава Велкова

Няма въведени коментари!

ДРУГИ КНИГИ НА ТОЗИ АВТОР

ДРУГИ КНИГИ НА ТОВА ИЗДАТЕЛСТВО

amg-desen