.

Аз съм Ози

корица
Рейтинг:
0.00/10 от 0 глас(а)
Автор(и): Ози Озбърн
Издателство: Еднорог
Година на издаване: 2010
ISBN: 978-954-365-077-4
Брой страници: 416
Формат: 145/210
Поредица:
Език: български
Тип корица: мека - корична цена: 24.90лв.
Тип литература: автобиографични

Баща ми винаги казваше, че някой ден ще направя нещо голямо. „Имам предчувствие за теб, Джон Озбърн”, казваше ми той, след като беше ударил няколко бири. „Или ще направиш нещо изключително, или ще влезеш в затвора.”

    И прав се оказа моят старец.
    Влязох в затвора преди осемнайсетия си рожден ден.



Когато бях малък, ако ме сложехте до другите деца от улицата и ме попитахте кой от нас ще доживее до 2009, кой от нас ще има пет деца и четирима внуци и къщи в Бъкингамшър и Калифорния, никога не бих заложил на себе си. И все пак, ето ме сега, готов да разкажа своята история, със свои думи, за първи път.
Всеки ден от живота ми е бил събитие. Приемах убийствени съчетания от алкохол и наркотици в продължение на трийсет години. Оцелях, след като ме блъсна самолет, оцелях след смъртоносни свръхдози дрога и венерически заболявания. Срещу мен е повдигано обвинение в опит за убийство.

Голяма част от историята ми няма да звучи приятно. Вършил съм много лоши работи навремето. Да, тъмната страна винаги ме е привличала. Но аз не съм дяволът. Аз съм просто Джон Озбърн, хлапето от работническия квартал, което напусна работата си във фабриката и реши да го удари на купон.

 

 

Откъс:

ЗАПИСКИ НА ПАЦИЕНТА
ХИДЪН ХИЛС, КАЛИФОРНИЯ, 2009

- Е, господин Озбърн, ще ви задам въпрос – каза докторът. – Вземали ли сте някога улични наркотици?
Това беше новият лекар, при когото отидох, когато реших да се изчистя. Бях прекарал почти 40 години, тъпчейки се с хапчета и алкохол, тъй че ми се видя добра идея да разбера какви щети съм си нанесъл.
- Ами – казах му аз, прокашляйки се, - веднъж пуших малко трева.
- И това ли е?
- Да, това е.
Лекарят продължи да ме разпитва и да проверява бележките си. После спря и попита:
- Сигурен ли сте?
- Е – казах аз, пак прокашляйки се, - взимал съм и малко спийд. Преди много време.
- Значи само тревата и малко спийд?
- В общи линии, да.
Докторът продължи да прави каквото си правеше, но след известно време отново спря.
- Абсолютно ли сте сигурен, че са само тревата и спийда?
- Предполагам, че съм хапнал и малко пудра захар навремето – казах. Едва бях почнал да загрявам.
- Значи трева, спийд и… малко кокаин?
- В общи линии, да.
- Сигурен ли сте?
- Аха.
- Искам да бъда абсолют…
- Хероинът брои ли се?
- Да, брои се.
- О! И хероин. Един-два пъти.
- Сигурен ли сте, че е било само един-два пъти?
- Да. Много скапан наркотик. Опитвали ли сте?
- Не.
- Прекалено много се повръща, за да ми е по вкуса.
- Да, гаденето може да е силно.
- Това си е загуба на алкохол.
- Добре – отсече докторът, - стига вече. Има ли наркотици, които не сте употребявали, господин Озбърн?
Мълчание.
- Господин Озбърн?
- Не знам такива.
Ново мълчание.
Най-накрая лекарят каза.
- Ами алкохол? Споменахте, че пиете? Колко единици на ден?
- Около четири. Горе-долу.
- Бихте ли уточнили?
- Бутилки „Хенеси”. Но зависи.
- От какво?
- Колко дълго ще съм в несвяст между тях.
- И само това ли е?
- Нали бирата не се брои?
Докторът поклати глава, въздъхна дълбоко и започна да търка очи. Приличаше на човек, който иска да се прибере у дома. После попита.
- Пушите ли, господин Озбърн?
- От време на време.
- Каква изненада! Колко на ден?
- Около 30.
- Каква марка цигари?
- Пури. Цигарите не ги броя.
Докторът пребледня. После каза:
- И от колко време живеете на този режим?
- Коя година сме? – попитах го.
- 2004.
- Около четирийсет години.
- Има ли нещо в медицинската ви история, което трябва да знам? – попита докторът.
- Ами – казах аз, - веднъж ме блъсна самолет – донякъде де. И си счупих врата на бъги. После умрях два пъти по време на комата. Имах СПИН за 24 часа. И мислех, че имам множествена склероза, но се оказа паркинсъноподобен синдром. И веднъж си счупих тиквата. И няколко пъти съм карал гонорея. И един или два припадъка, както когато взех кодеин в Ню Йорк или когато изнасилих сам себе си в Германия. Това е, освен ако не броите злоупотребата с лекарства, които се получават само срещу рецепта.
Докторът кимна.
После се изкашля, разхлаби вратовръзката си и каза:
- Имам един последен въпрос към вас, господин Озбърн.
- Казвай, док.
- Защо сте още жив?

Няма въведени коментари!

ДРУГИ КНИГИ НА ТОВА ИЗДАТЕЛСТВО

amg-desen